На острова е забранено къпането във водите на морето.
Ако все пак решите да се изкъпете има два начина за това: първия е този, който ще ви покажа на снимките, втория - къпете се, плащате си глобата от около 300 евро и си събирате багажа за следващия ферибот. Полицията на острова ви изпраща и е много малко вероятно отново да получите виза за гостуване.
На острова е забранено присъствието на жени.
Та ако вече сте запланували семейно пътуване - качвате се мъжете на ферибота и оставяте жените в някое малко хотелче.
Тъй като не бях кръстен баща ми ме посъветва, че сега е най-подходящия момент това да се случи. Въпреки многото поклонници дошли за празника, в ранната утрин на 17.11 отец Гавриил намери време за мен и се съгласи да извърши кръщенето. Отказах се от Сатаната и направих първите си стъпки като православен християнин.
Някъде около 9 часа сутринта слязохме на пристанището, където има малка църквичка - църквата Св.Никола.
Няма много какво да ви описвам с думи - надявам се снимките да свършат това вместо мен.
Терасата на Арсаната /пристанището/ и малка част от църквата
Малко по-долу ще разберете каква е ролята на това място.
След като водата в морето е вече осветена от църквата - време е да се изкъпя.
В готовност - аз и кръстник
Хайде сваляй
Доколкото разбрах преди е било задължително да си гол.
Аз останах по гащи :)
Отчето заема позиция
А аз се отправям към моята
В името на Отца...
...и Сина...
...и Светия Дух
"Подстригването" - нямах кой знае колко коса, но все пак се справихме
На другата сутрин бяхме на служба в църквата Св. Вмчк Георги.
Тъй като трябваше да вземам причастие, не бях пил и ял от предишната сутрин.
Взех причастие. Дадоха ми нафора натопена в червено манастирско вино, отпих голяма глътка светена вода и се поклонихме на чудотворните икони. Службата приключи и отидохме да закусваме. Малко след това вече бе време да си събера багажа. Побързахме да слезем на пристанището, за да хванем ферибота обратно за дома.
Не остана време да разгледам всичко, но се надявам при следващото ми посещение да го направя. Не е тайна факта, че всеки отишъл да види това място и неговото величие се връща отново и отново при красивите зелени гори, кристално чистите води на Бяло Море, вековете история съхранена на това малко парче земя. С нашето забързано ежедневие притискащо ни отвсякъде с различните си проблеми, слизайки от ферибота се пренасяме в едно различно измерение - свят на спокойствие, постоянство,зелени гори огласявани от манастирските камбани, звук на вълни удрящи се в брега...
Място като никое друго....
С безценната подкрепа на баща ми , Данчо.К. , Димо.У. , Пламен Ч. , монасите от манастира .
