През свободното време, ако не сте особено уморени от пътя може да се поразходите.
Започвам със снимки от двора на манастира.
"Аязмото"
Камбанарията на манастира
През дните от престоя ни тя беше в ремонт и за съжаление това е единствената снимка която имам. При следващото ми посещение на манастира се надявам да е вече ремонтирана и да снимам по-обстойно, в това число и огромния часовников механизъм, който никъде няма да видите на снимките в този блог.
Царската приемна
Църквата Свети Георги на хълма срещу манастира
Снимката е правена от стаята ни, след малко отиваме до там.
Опа, там сме вече.
След малко и до там ще се разходим.
Изглед към манастира от двора на църквата
По път за пещерата
Снимки от пещерата на Св.Козма
Издълбаната дупка в стената, която виждате е дълбока около 1.5-1.8 м. и е под лек наклон.
Там е мястото, където се е криел от дивите животни, които са го смущавали през нощта.
До пещерата се стига пеша за около 30-40 минути. Това е едно от местата, което задължително трябва да се посети . Пред входа и се намира параклис, до който се достига по стръмни и тесни стъпала издялани в скалите.Там може да се запали свещ, да се отправи молитва към светията и се запише в книгата,намираща се в чекмеджето на малката масичка.
Всъщност, преданието разказва за монах от манастира с име Козма, който в молитвите си се е обръщал към Пресветата Божа майка да помоли Бог за съвет, как да изкупи греховете си и да Му служи най-добре. Веднъж по време на молитва, иконата на Света Богородица проговаря и му казва да се отдалечи от манастира и да живее в уединение и постнически живот. По-късно монасите наричат тази икона "Света Богородица - Проговорившая".
Малкият параклис на терасата на пещерата
А защо точно "Свети" Козма?
Малко ще се върнем на предишната страница със снимките от костницата. Когато в манастира почине монах, той бива погребан в двора на църквата Благовещение, където след 3 години биват изравяни останките му. Ако костите, които монасите изровят имат светъл цвят - то монаха е бил праведен . Надписват се и се прибират в костницата на църквата. Там има съхранени кости на монаси от 13 век , а може и по-стари. Ако обаче костите имат тъмен или кафеникав цвят, монасите започват да се молят за изкуплението на греховете му.
Затова, когато дошъл момента костите на Свети Козма да бъдат изровени - в плиткия гроб не били открити такива. Възможно било животни или някой умишлено да е изровил останките на светеца - но как без да бъдат оставени следи? Тогава Козма бива обявен за светец, а пещерата кръстена на него - пещерата на Свети Козма.
Малко ще се върнем на предишната страница със снимките от костницата. Когато в манастира почине монах, той бива погребан в двора на църквата Благовещение, където след 3 години биват изравяни останките му. Ако костите, които монасите изровят имат светъл цвят - то монаха е бил праведен . Надписват се и се прибират в костницата на църквата. Там има съхранени кости на монаси от 13 век , а може и по-стари. Ако обаче костите имат тъмен или кафеникав цвят, монасите започват да се молят за изкуплението на греховете му.
Затова, когато дошъл момента костите на Свети Козма да бъдат изровени - в плиткия гроб не били открити такива. Възможно било животни или някой умишлено да е изровил останките на светеца - но как без да бъдат оставени следи? Тогава Козма бива обявен за светец, а пещерата кръстена на него - пещерата на Свети Козма.
