Малко крайморско градче, където е началото на пътя ви към Атон. Първоначално трябва да се снабдите с виза за Света Гора, като изпратите вашите лични данни за одобрение от манастира, след което е нужно да си закупите билет за ферибота, с който се достига до пристанището на Зограф. Часовете за тръгване са различни, та ако имате свободно време може да се поразходите из градчето , около плажа или да хапнете някой дюнер.
След разходката е време да се качваме :
Очаква ни около час и половина път, по-уморените от нас решиха да поспят , но все пак аз не бях ходил до сега и реших да не пропускам нищо. По пътя с малко късмет може да се види връх Атон. При нас времето бе леко мъгливо , но все пак успях да направя една снимка...Знам , че е висок около 2000 метра , но колко точно питайте гугле или го изкачете за да го измерите.
След дългия път е време да слизаме. На Зографското пристанище ни очакваха монаси и поклонници които бяха там да поработят по реставрирането. Пътят до манастира не е кратък, но ако тръгнете пеша може да се порадвате на неповторима разходка сред чистата и красива природа. Някои от нас обаче ни домързя (в това число и мен) и се качихме на камион заедно с група пенсионери от София (уау).
Пристанището
След дългия път, стигаме до самия манастир. През дните, в които бяхме там се работеше доста по реставрирането на фасадата, и даже на цели крила от сградата, та затова на повечето снимки все нещо е повито с мрежи и скелета.
Входът на манастира
